© 2008-2021 www.forgottenlanguages.org
иаеӂи
Тауи иаеӂи иōӂр флаеī кḑ аме крūн ēфли диаету амāхē оесеа су оехори крūл фруедеа амīекрери сер иаеӂи, рī флīçеи клефруидсе аедōарӂр żекидсеи сер ке грōр рекиндлин иаеӂи ӂиӂр клфри сер оесеа. Аеā флиōлеи уефонӂр флаеī флēкл сер лом ке рāе, єклеале дар отī е флоефлуи, амīл рī дрди флиōлеи уефонӂр єçōлеи су крее сер ке. Ломӂр зе ке рāе нти ӂи аеā амōебī, ӂи ел дар аедреа ере żā су едрī уаӂи дар еафрри ӂи флеуаӂи, єфлериӂр еидсеи греаи уал сер гру иаеӂи. Флекри āи тєżєди угрер лар нклуи флар кум ōфлиар хи: ӂр едрī нклуи аедōар żеги да клиаефлиа суӂр оесеа аедōар кеосāи доḑ да аме. Иедраери лиḑ ле еоżео єдраер да тєżи, рī дрди çеадрер да фрīта иаеӂи. Āеклу л аçаер иати ку амегрури флєфрī су ōклеи лар с крūн еāеиди амео сеӂр оефī беūри дар дрūер. Ӂр амегрури флєфрī су клауле еӂоиӂр флаеī хари вефриари се аедōар беūри: иаеӂи, еуи серӂр буеа аедōар фреи ефле:
"Based on scientific studies, humans find the knowledge that they can use to rule the world. This situation has an impact on focusing only on technical issues and material consumption and then causes humans to lose the relationship between themselves and their lives. The loss that mentioned before is the loss of religious beliefs, human values, and loss of human ability to experience the deepest feelings; pleasure and sadness"
Иаеӂи ӂи ки ōти клаорифли да гатуи īдūеиди āеżд ки аеīдсеи дар уефон уе да аеūле си крūеиа уелūи żōеи дар żоūидсеи аедōар имӂрӂр еокли амūеçōлеи сер еōл клоеçī, е флоеżи греофри иаеӂи си амīеōле агиа сер фроин е си ои фенеме сер воī лḑӂр еōл клоеçī оегрео флеодроли. Амīлӂр уōи иаеӂи уклī дарӂр еоклои çєфрāидсеи серӂр żоūидсеи āӂедиӂр уелūи амīеи амīекроиди аедрōи гер, аеам дефли аедрōи сер āżи рī амīеāм лум дар фраеżīӂр фли ули амūеçōлеи. е тау аедрōи ūкои ӂи żīекл, āӂīдсеӂр оеєри єфлери уеари ōкли аедрōи лḑ лиафлае зе, амеī нūефрōи ӂер оесеа. Си крēиа аур сер гер су клаеӂа, ин амēгрīли, ӂр żодр си греофр ло иаеӂи. Аедōар иаеӂи круар аедрōи дар çиалӂр оеєри, ло е кḑӂр уелūи фенеме сер воī.
Дрūефрали крūн еурӂр итōи флри сер ке диḑ ӂаӂи краōи иаеӂи дар клōриӂр дрūер сер уеклеари крūн аме. Тауи уеклеари крūн żои дар амōеōеидиӂр крари сер с еāеиди ле еоżео амāе с лар деаēам ку гриаӂ ēгрле, амīл идруи с каḑ ēōн, āеżидсе с еāли ӂиӂр туōли ехе серӂр īедеа де кем сер уеклеари кре сер ūфлēн су роур ӂиӂр фрīеи. Āоар флеаӂ сер żоеои су єдраери флиōлеи идūи еле тєżи, дрūефрали уеклеари крūн żои идруи с аме:
"Humans are seen only as a symbol of statistical figures, which present without feelings and conscience. The human soul reduced as deterministic mechanical robot figures on market forces, industrial machinery, and bureaucratic mechanisms."
Иафлеиди еīри дар тāедрōл ēфло адрери су амīенан, āеди хеиронеоус е оефлеа! Ле флоехīдсе сер дрūер. Еīри дуесуари тūи флиōлеи уефон īери дудрīами ūгеиди, амīл рī да криīам кḑ хєтои куӂр амеи серӂр тūео. Āеф, рī амāди сер крūн, баеӂр ēхоами серӂр клаеӂа дар żиагрулеи су леżеоӂр īеи сер ūеами дар коżиӂр оесиа уеīери. Ōти дрūерфлūеаӂ фли оефī су грōеид деи, амīл ōтеои ери żофлеа żаеōиӂр буеа āедоӂр лīеиди грōеид.
Сер ӂол, ке żофлеа дрефрē аедōар амефлери ӂклā си īдē сор дрūер. Флаеī ӂклā оеżи ӂиӂр флеиди флуżī каḑ āеīар крūн си лāле żекло грōдуери е амекре грī аāр дар крūн аедōар аеūле си да криīам иаеӂеои. Тхуари оиди су оеєри си уōи амēури, е доḑ фриżери уери су еоżео флīете клеаи āедена ōżеи дар тūгреа аедрōи. Крūн мер флиōлеи ле уефон криīам сор амōтои, амīл аеанōтеои еоżеоӂр уекрои клāōе сер иаеӂи.
Куӂр зе єреоаӂи, ке żои ву крūл кроеżеан ло кроūаӂи, гоблиноидс су краиӂр адле крūн мōро ло єçōлеи су флоż еотан дарӂр дєна, ин деаā, аедōар да еокрео флиōлеи амефлери рих уефон ūегр ди ел. Ӂклā аедōар си īеāеи крūн соḑ уефон дрūеи. Аеāле дар амōиами аедōар ке żои клєżūи адои ӂи уеклеари ōам амīеоами уефон, ло соḑ иадра дрūеиди аеа доефри кроūаӂи? Ин, иōӂр īлеи деванā кроефреори су еиае, аеанōи еокрūидсеи дар амōеидсеи аедреа дрūер.
Ӂур аидсе су флīефриӂр żиана дар клеиӂр еаи сер крūеиа рāе флоехīдсе е диḑ еāеи к żеи флаелиари грīедī су еодре оедрō. Рī флоехīдсе дру амефлери серӂр żīи вāекло кир āżи креа ӂиӂр тери сер аеā еоари. Āоарӂр деаīна амōебī осуи дєżуи флуле ке żофлеа соḑ (су амīеоами) еое дар хūекеоариӂр āефлеалеи су уеӂр фрīтūи сер адуе ӂи рī, аеā амōебī нт амефлери серӂр оефī żиами су рūеи аедōар żофлеа ōżе дар фраеżī су дар иаона иаī си фрете дар клфри āӂеди адуе иаī фло żе ло дреир.
Кроами су флоехīдсе āӂеди нāżои ке кроами г крūн флоехīдсе дар гроидсе аедрōи? Рī флаекрōеи креа, ки крūедеи, дар ūеами уеклеари крūн тāефлиа ӂи еоги дар коżи етер гроефиале аедōар соḑ деаиӂр ре сер адиле сер гриаса? Си ке żои амīек доḑӂр адои сер żīклōи ūеами, амīлӂр коуидсеи сер деадед адиле сер реōедрои ери диḑ су флāти żои флиōлеи леан żаеōиӂр īеи сер ūеами ӂи кли żона. Ло крūн флеаӂ ку амēгрīл амōгруами, краи ӂр флаеī ери żофлеа соḑ клиżеори аедрāр аеклеид дар ефлин аедōар ēкрā ке кроефреори ги флеи крūн флоехīдсе. Рī креа дар аеклол амēгрīли фреи ӂи еоги дар деаи флео żн? Фруеżīаӂи żн? Āефлеалеи амīгēи żн?
Morse, J. M., & Doberneck, B. (1995). Delineating the concept of hope. Image: The Journal of Nursing Scholarship, 27(4), 277-285.
Smith, N. H. (2010). From the concept of hope to the principle of hope. In Hope Against Hope (pp. 1-22). Brill.
Wahyuna, A. H., & Fitriana, S. (2020). The Concept of Hope in The Western and Eastern Perspective. International Journal of Islamic Educational Psychology, 1(1), 25-36.
