www.forgottenlanguages.org - Copyright © 2008-2012

Било време, когато едно чудесно и безкрайно море покривало земята. Еднажъ дедо Господь и дяволътъ се разхождали по небето и се разго-варяли. Като се уморили, пощело имъ се да си поседнатъ, но немало де.

 

Тогава дяволътъ казалъ: “Дедо Господи, постой ти тука, пъкъ азъ ще се спусна на дъното на морето, за да извадя нещо твърдо, та да поседнемъ. Докато изнелъ парчето земя отъ дъното на морето, тя се разширила въ водата; но отъ оная, що останала подъ ноктите му, Богъ взелъ да валка, като да прави нещо, и то незабелезано расло.

 

По такъвъ начинъ Богъ сполучилъ да направи седалище за себе си и за дявола, дето и седнали. Дяволътъ искалъ да подмани Дедо Господа, та, седейки, да се удави, а сетне той (дяволътъ) да царува на света; но, като не успелъ, той наченалъ да тегли парчето земя, на което седeлъ Дедо Господь, и толкова много го изтеглилъ, щото небето не могло повече да го покрива. Ето защо повикалъ животните на съветъ, та да обмислятъ какъ да се направи, щото земята да се покрие отъ небето.

 

По съветите на таралежа, требвало Де-до Господь да вземе и повдигне тукъ-таме земята, а пъкъ самъ-тамъ да я ступне, та така да се образуватъ долини и планини и да се скупи, за да може да я покрива небето. Ето тъй се образувала земята и плани-ните съ долините по нея.