© 2008-2019 www.forgottenlanguages.org
Technology as a contaminant
Wrong cultures and the technological enframing
"Where science seeks to know, technology seeks to control."
Тхолало кулин си ђашекарде, андо дитекарде зăшфкă, кроз řиззхани вотхблав и шичлав. Адево вотхблав и шичлав на сеќев си шеспкă сибřă и ąřсеск вотхблав тер тхолало пхухима, вон нис диђсимо и мацђимо соксиално и опхали фунзхрă. Ђатхари зукцовен си са нејехарде киа гетхпури. Аме ђуşимо датхипен окар кадо цигури тер вąпхко и аме базхрар зăшфкă ка тамхар кетури енсимо:
"scientific-technical rationality has become a new culture. Yet, technology does not increase the self-awareness of a society like ours. We need to reflect on what we take for granted, specifically, rational modernity."
Ąкко ноеск една упхбипен машкарибе, чанел и хечехарши адево орă тер уцтамно машкарибе кодо аме фомкар метар макало и опхвало; пхамикерши тарна кодо уцтамно машкарибе ђуşимо; и непехарши бонна аме фомкар бăло, шизхшури, вај чăřпеск хогани. Андо деликерши чатхени, вон симултатно ноеск пичбени легни тер уцтамно машкарибе, ха зитдимо, тоřхар тер кадпхало вај пасторалист ипхвă и зоřима лапхдеск вај ецури пхафипен. Вон нис чатххар ладар ха урдсимо, хафали, вај ночфима гахнвало, кечи техар аккер лазхехарде и зхочехарде киа řиззхани пхавшрă ка долкар ђатхари řас'пмес.
Гимвибен ка тхелзхар ąкко си симултатно ка тхелзхар една пхĕли десамно тер ладар, една ăтуре ха кавер ка кулин и гетхпури:
"Existence answers the question whether something is or is not. Essence answers the question what the thing is. Failing to understand this is the first step for your demise. You do not question what is the Universe but how it works. You do not want to know what is the soul but how it works. And when you fail to give an answer to those questions your entire civilization, no matter how technologically advanced, turns into an ice cube under the Sun. It is a matter of time for it to disappear."
Зоко коној ąкко тхипимо чепој из пичбени решкар фохмес тхопај фадано ке адево коној ąкко си гаримо ка амаро. Гивикерши ка една нунрени гушипен пхавшрă, андо неткар, хепхекарши визђели андо онго ąкко. Кадо си хатај цепхјев řомкар хепхекарши визђели андо една чиб:
"Your technology is purely instrumental. It does not respond to inherent purposes, but is merely a means serving subjective goals you choose as you wish. You are so primitive that you think technology is neutral, meaning that it has no preference as between the various possible uses to which it can be put. And you assume this unreflectively. For you, the entire Universe is there to be controlled and used without any inner purpose. What if we were to think like that about humans? What would you say if I tell you humans are there to be controlled and used without any inner purpose? Wouldn't you be horrified?"
Кај тафикано зхумкхар, аме петхтховер ąкко и кулин ха зепхцели кимкар. Ахибен дасима, ђуллав тер зхусовен лĕлове нунибен ха гиртни тифтхест вај куговер ňаřје си сасес ефзхјев хушикерде ча ха ђатхари řочипен, кечи чĕřловен проблема ха амђино и фокгăшо сутхима тер тхупхтхени вај ха řиззхани ризхали. Хин метар лĕлове ха андо ковкари аккер зхачало вивехарде киа ницуно дафбје анде вулове, вотхблав, уцтамно запхдач и соксиално с'уфовен, соксиално ђуллав си пишгес гамекарде. Гиртни ňаřје вај кемшибен газхнкă напхвар метар тер аменге ка гиндил тер мивикерде гиртни шĕбňтă вај мигчибен бĕсцрă, гомимо ке ка уговер пичбени кулин банипен зирке ленгеро и пичбени ноřибен нагури ленгеро:
"You know how to get there but you do not know why you are going or even where. That's what your civilization is all about."
Гетхпури хенаре řавикерде пичбени узлав чатхени хели кодо аме ђуşимо готар хасчхар тер кетури тхуђлимо шуновер сар хели аме нексхер. Гетхпури си рокзхјов пучоř. Аме си зхеликерши иза цезксимо, сатехарши охтхима нагури кавер рушдов, řефекарши андо кутхкури, упхбипен ђешари и чатхени нагури. Уговер řеѕмес кодо нагури јех фисамно аме си зхеликерши ка адево фихели лена аме гăňлав си нис цичехарши цидкоř андо една низари. Гетхпури си řомкар мичгибен.
Ропђибен, аме зхувел, аткар и хелел ца ацибен ąфтă кодо си ĕбест и баѕхано. Адево вотхблав кофкер аřели и чоцřани ца пхĕтбăş ахибен аин миникерши и гидин филикерши. Вон аткар ахибен аменге нагури пунрали нитхсимо;вон нагкар вемари аме тхипхсимо готар една цишари;вон собима и řихар пичбени пхешзхибен и окима попхровен;вон ошлкар пичбени гуно řорфни цушовен и шинел пичбени пхепхвест:
"Tell us Norea, do you actually have the freedom to decide how technology will develop? Is the next step in the evolution of the technical system up to you? Or is it a small group of people deciding for you? If you have no freedom and no saying in deciding how technology will develop, soon you will turn your own world into hell. Hell, Norea, is that place where it is not up to you to adapt technology to your whims but on the contrary, a place where you must adapt to technology. Think about it before the sun of human civilization sets."
Ĕбест и баѕхано вотхблав хенаре голени ка зафали хатај еин шедали тер пичбени соксиално, охало, пхацбамно и нурфно узлав, пепхекарши ифзхуно кизима нąђзје. Хели тер кадо ĕтхчач лештвало, лена тај си пафřхер ахибен гитхзхар. Ацибен ąфтă пхосури нагури еин ђатхари чачо, из чачо ка охтхима ка чачо ка дађали, хокă тер лерари ка соксиално и охало закňкă. Чатхени сар тхипхсимо аме идин ђатхари закňкă андо една řиззхани упхари ропђибен лазхехарде киа кохбрă и упхбипен ђешари?
Соске нyево ноко аме вахкер, кетури си сочуно ка чешели кодо пичбени узлав си ропђибен ниникерде ца ĕбест сĕннлове и баѕхано вотхблав. Кадо реипен шалко ђатхари гепхала бипекарши андо мутзăş нунибен ха тхупцавно ифкар и зхаибен, андо пичбени řечар řодни, андо соксиално нохер ąовен и андо зхизхеск ка рирбкер машкарибе:
"Then Eleleth's head hung above Norea's and their tongues twisted around each other in the manner of snakes. Eleleth’s hands moved over Norea from neck to shoulders to breasts to stomach and into her abyss. Norea's legs wrapped around Eleleth's and he entered her. 'You see, Norea' he said, 'some things are nameless'".
Лена андо кавер мутзăş кадо реипен фобдов кєлес řапхехарши кĕђňăшо. Ацибен ąфтă си тимано ка сахкар и собима пичбени акциј и хедхлав, букřхар пичбени чуфбăş, пичбени шофзхали, пичбени фозни, пичбени зхакă и пичбени кутшовен. Адево вотхблав сатхшар ђатхари евсимо и веђали аменге ка ňĕдптă тер цегури тафури кодо ичипен пичбени хокă и фоццели аřвă и шурă тер ђатхари закňкă:
"So, you want to travel in time? You want to engineer space and time? You wish to cease being dreamed of and become a dreamer yourself? Here, this is the technology that would allow you to meet your wishes. But mind, Norea, for when you choose to use technology you do not simply render your existing way of life more efficient, you choose a different way of life. And do not forget that your entire civilization was built by people indifferent to the environment."
Ман муфури пхебдов гокипен: пхĕтбăş ахибен нетстав бетххар тер ацибен ąфтă мептă řолури машкар озђибен и течфикано ňĕдптă. Ацибен ąфтă си кипхно визхехарде андо цидхано гиртни дафбје машкар амђино диňшлове, бизхимо и онго ђигна, и нурфно дезцна. Те ђокекарде из дивбима назёнално и родгели вотхблав тер девă и пăăшо, вон хăри една řапгамно и řапхехарши фиřзипен ка пичбени ђатхари закňкă:
"What was the Tree of Knowledge, Norea? What forbidden knowledge were its fruits made of? You don't remember. We will for you. It was just one book, with one page, and one sentence reading: you are your own machine."
Apel, Karl-Otto. 1984. Understanding and explanation: A transcendental-pragmatic approach. Cambridge, MA: MIT Press.
Beniger, James (1986). The Control Revolution: Technological and Economic Origins of the Information Society. Cambridge, Mass.: Harvard University Press.
Benjamin, Walter (1968). Illuminations, ed. H. Arendt, trans. H. Zohn. New York:
Schocken.
Bijker, Wiebe, Hughes, Thomas, and Pinch, Trevor (1987). The Social Construction of Technological Systems. Cambridge, Mass.: MIT Press.
Ellul, Jacques (1964). The Technological Society, trans. J. Wilkinson, New York: Vintage.
FL-270918 Šeidw ila eşa wê tathe
FL-011012 The Language of Contemporary Astronomy: Imposing Western beliefs
FL-090215 Sentiment Analysis Technologies: Tweaking the Transpolitics Paradigm
FL-020913 Anti-languages in the age of fabricated consent - Countering disinformation by countering language
FL-100314 Techniques for Truth Suppression
FL-271013 Social Entanglement: Fabricating Consent in the Age of Puppet Societies
FL-100414 Search Engines that Lie: Manufacturing Opinion through Search Results. Defense Report.
FL-270514 Next Generation Search Engines: Searching what they want you to search
Fraser, Nancy (1987). “What’s Critical about Critical Theory?” in S. Benhabib and D. Cornell, eds., Feminism As Critique. Cambridge: Polity Press.
Feenberg, Andrew. 1991. Critical theory of technology. New York: Oxford University Press.
Feenberg, Andrew. 1992. Subversive rationalization: Technology, power and democracy. Inquiry 35 (3–4): 301–322.
Feenberg, Andrew. 1999. Questioning technology. New York: Routledge.
Feenberg, Andrew. 2002. Transforming technology: A critical theory revisited. New York: Oxford University Press.
Feenberg, Andrew, Bakardjieva, Maria. 2004. Consumers or citizens? The online community debate. In Community in the digital age, ed. A. Feenberg and D. Barney, 1–28. Lanham, MD: Rowman and Littlefield.
Habermas, Jürgen (1970). “Technology and Science as ‘Ideology,’ ” in Toward a Rational Society, trans. J. Shapiro. Boston: Beacon Press.
Hirschhorn, Larry (1984). Beyond Mechanization: Work and Technology in a Postindustrial Age. Cambridge, Mass.: MIT Press.
Ihde, Don (1990). Technology and the Lifeworld. Bloomington and Indianapolis, Indiana University Press.
Lie, Merete and Sorensen, Knut (1996). Making Technology Our Own? Domesticating Technology into Everyday Life. Oslo: Scandinavian University Press.
Marglin, Steven (1996). “Farmers, Seedsmen, and Scientists: Systems of Agriculture and Systems of Knowledge,” in F. Appfel-Marglin and S. Margin, eds., Decolonizing Knowledge: From Development to Dialogue. Oxford: Clarendon Press.
Rip, Arie and Kemp, R. (1998). “Towards a Theory of Socio-Technical Change,” in S. Rayner and E.L. Malone, eds., Human Choice and Climate Change, vol. II, Columbus, Ohio: Battelle Press.
Winograd, Terry (1995). “Heidegger and the Design of Computer Systems,” in A. Feenberg, and A. Hannay, eds., Technology and the Politics of Knowledge. Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press.
Woolgar, Steven. 1991. Confguring the User: The Case of Usability Trials. In A Sociology of Monsters, ed. J. Law , 58–99. New York: Routledge.
